- Организация
- FCAB - Foundation Compassion Alzheimer Bulgaria
- Съдържание
-
- Технологично устройство
- Ключови думи
-
- Ориентация
Знаеш ли?
Технологичните устройства с GPS могат да подобрят ориентацията!
Технологичните устройства с GPS могат да подобрят ориентацията!
Ако сте човек, живеещ с деменция, технологичните устройства с GPS могат да подобрят уменията ви за ориентация и да предотвратят изгубването.
Каква е същността на тези нови технологии?
GPS устройствата в момента се внедряват в социалните грижи, за да подкрепят потребителите в независими ежедневни дейности, както на закрито, така и на открито, и са приложими за хора с когнитивни увреждания.
Пример за това са GPS алармите, които имат за цел да подкрепят потребителите в независими дейности.
Приложения
1.


2.

По принцип данните от GPS гривната, носена от възрастния човек се предават на живо, но могат и да се преглеждат 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, от засегнатите членове на семейството или здравни работници.
Препоръка
В днешно време се разработват много иновативни решения. Производителите на GPS технологии за хора, живеещи с деменция, и лицата, които се грижат за тях, имат за цел да докажат, че новите технологии са клинично ефективни и предлагат икономическа стойност. Тези устройства имат за цел да насърчат по-добро качество на живот и да помогнат избягване на опасностите от изгубването. Устройство като GPS часовник или гривна може да бъде добро решение. Може да помогне на болногледачите да облекчат стреса.
А вие кои технологични устройства използвате за подобряване на ориентацията?


„Бих искал свят по-просторен от този, в който съм сега!“
„Не става въпрос толкова за скитане и изгубване, колкото за изследване на света“
Обичайно е човек с деменция да излезе от дома и това може да се случи на всеки етап от заболяването. Шест от всеки десет души, живеещи с деменция, ще се скитат поне веднъж (3).
Терминът "скитане" се отнася до често повтарящо се ходене, което може да бъде свързано с опити за бягство или изгубване, ако човекът е непридружен (2). Може да включва безцелно поведение, при което липсва времева ориентация, или ходене в търсене на нещо с цел, която очевидно не е известна на грижещия се. Примери за „скитане“ са: бягство, прекомерно ходене, крачене или безцелно ходене напред-назад, опит за излизане навън, бягство, търсене на друг и невъзможност за сядане (1).
Това няма ясна етиология, но може да бъде свързано със скука, обезсърчение, дезориентация, проблеми с паметта и т.н. (4). Много е важно да се разбере скритата причина за движението на човек, тъй като това му позволява да премине отвъд симптомите и да намери по-дълбоки прозрения (5).
Как да го предотвратим?
За да предотвратите това поведение, можете да приложите следните действия:
- Предлагане на структурирани и смислени дейности през целия ден
- Планирайте неща, които да правите по време на деня, когато човек е най-вероятно да се скита (дейности и упражнения могат да помогнат за намаляване на тревожността, възбуда и безпокойство)
- Осигуряване на всички основни нужди, включително хигиена, хранене и поемане на течности
- Включване на лицето в ежедневни дейности като сгъване на пране или приготвяне на вечеря
- Успокойте човека, ако той или тя се чувства изгубен, изоставен или дезориентиран.
- Избягвайте натоварени места, които са объркващи и могат да причинят дезориентация, като например търговски центрове.
Какво да правим, когато това се случи?
Когато се случи скитане, предприемете някои действия:
- Започнете да търсите веднага, като имате предвид коя е доминиращата ръка на човека (търсещите модели обикновено следват посоката на доминиращата ръка).
- Започнете с оглед на околността.
- Проверете местата наоколо, като езера, дървета или огради; много хора се откриват в храстите.
- Търсете райони, в които човекът се е скитал в миналото.
- Ако лицето не бъде намерено до 15 минути, обадете се на властите, за да подадете сигнал за изчезнало лице. Информирайте ги, че лицето има деменция.
Какви предпазни мерки да предприемете?
Можем да пришием координатите на най-близките роднини в чантата или палтото им. В допълнение, голям принос може да има общността, в която живеят хората с деменция: когато лицето се движи по обичайните маршрути, може да е полезно да информирате търговците и познатите, като им дадете инструкции за препоръчителните действия, които да предприемат в случай, че лицето се окаже в затруднение.
В допълнение към тези предпазни мерки има технологични устройства, които могат да помогнат на болногледачите да се справят с хората, живеещи с деменция. Има различни видове устройства; най-разпространени са GPS устройствата (39,76%) и алармите и сензорите (16,7%).
Системите за наблюдение на движението в реално време, като системата за деменция Vigil, идентифицират непосредственото местоположение на дадено лице и позволяват на служителя да се намеси, ако лицето или хората около него са изложени на риск от нараняване (5).
Има и устройства за носене (часовник, гривна, стелки за обувки, връвчица за носене на врата, колан), които използват мобилни локаторни устройства. Тези технологии предлагат възможност за смекчаване на рисковете, като същевременно позволяват на човек с деменция да бъде физически активен (2). Например приложението iWander за Android предлага дистанционно наблюдение на болногледачите чрез използване на базирана на GPS услуга за откриване на скитащи се (5). Тези технологии могат да удължат времето, през което човек с деменция може да живее в собствената си среда и да подобрят тяхното благосъстояние и благосъстоянието на болногледачите.
![]() | А ти кои технологични устройства използвате за подобряване на ориентацията? Обсъдете го с членовете на |
Референции
1 Brittain, K., Degnen, C., Gibson, G., Dickinson, C. & Robinson, L. (2017). When walking becomes wandering: representing the fear of the fourth age. Sociology of Health & Illness, 39(2), 270–284. doi:10.1111/1467-9566.12505
2 Neubauer, N.A., Lapierre, N., Ríos-Rincón, A., Miguel-Cruz, A., Rousseau, J. & Liu, L. (2018). What do we know about technologies for dementia-related wandering? A scoping review. Canadian Journal of Occupational Therapy, 85(3), 196–208.
3. https://www.alz.org/help-support/caregiving/stages-behaviors/wandering
4. http://www.alzheimer.it/wander.html
5. Graham, M.E. (2017). From wandering to wayfaring: Reconsidering movement in people with dementia in long-term care. Dementia (London, England), 16(6), 732–749.
Цитат в началото, взет от „Visione parziale, un diario dell„Alzheimer“ C.S. Handerson
Attachments
Last edited: