- Организация
- A.S.L.TO3
- Съдържание
-
- Свободно време
- Ключови думи
-
- Перцептивно-моторни функции
Знаете ли?
Перцептивно-моторните функции могат да бъдат засегнати в предклиничните фази на деменцията!
Перцептивно-моторните функции могат да бъдат засегнати в предклиничните фази на деменцията!
Перцептивно-моторните функции могат да се считат за набор от способности, необходими в ежедневните дейности. Те включват взаимодействие на доброволни движения и възприятие, координация между очите и ръцете (важна например при рисуването), способност за разпознаване на значението на някои движения (например, казвайки „Здравей“ с ръце) и осъзнаване на възприятието (например разпознаване на лица)[1].
Ако сте човек, който живее с деменция, може да загубите тези способности. Може да забравите последователностите, необходими за изпълнение на ежедневни задачи, като обличане, измиване и приготвяне на кафе.
Начин да тренирате вашите перцептивно-моторни функции е добре познатата дъска „Лабиринт“. Играта има за цел да премести топката, за да достигне цели, като използва възможно най-краткия маршрут през Лабиринта.

[1]Издание, Ф. (2013). Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства. АМ Психиатричен доц., 21, 591—643.
Знаеш ли?
Перцептивно-моторните функции могат да бъдат засегнати в предклиничните фази на деменцията!
Перцептивно-моторните функции могат да бъдат засегнати в предклиничните фази на деменцията!
Двигателните нарушения обикновено се считат за специфични симптоми на някои форми на заболявания като Паркинсон. Научните изследвания показват, че някои трудности при движението присъстват и в предклиничните фази на някои форми на деменция (чиито най-прототипни симптоми са когнитивни, както в случая с болестта на Алцхаймер).
По-конкретно, докато първите компрометирани когнитивни функции са ориентация, памет и практика, най-засегнатите двигателни функции са мускулният тонус и динамичната координация.
Какво представляват перцептивно-моторните функции?
Функциите на възприятията включват набор от способности, необходими в ежедневните дейности: способностите, включващи взаимодействието на доброволните движения и възприятието, координацията между очите и ръцете, което е важно например при рисуването или играенето на игри с топка, но също така способността да се разпознава значението на някои движения или да се извършва (напр. да се каже „Здравей“ с ръце) и осъзнаването на възприятието (напр. разпознаване на лица).
Всяка дейност изисква специфични поредици от жестове за постигане на цел във връзка с външното пространство. Хората, живеещи с деменция, могат да загубят тази способност. Те могат да забравят последователностите, необходими за изпълнение на ежедневни задачи, като обличане, измиване и приготвяне на кафе. Те също така не могат да си спомнят как да използват даден обект. Понякога една задача може да бъде оставена недовършена или може да е необходима първоначална помощ, за да се изпълнят правилно действията.
Заседналият начин на живот ускорява физическия спад, оттук и значението на активния начин на живот и физическата активност. Те имат положителен ефект не само върху физическото здраве, но и върху познанието. Например, постепенното намаляване на двигателната функция на ръцете е свързано с намаляване на способността за извършване на функционални ежедневни дейности като преместване на предмети, обличане, хранене и писане и следователно може да повлияе на качеството на живот.
Тук можете да намерите някои съвети за приложения и игри, чрез които можете да тренирате възприятия и моторни функции!


Препоръка
Никой не знае по-добре от вас кое време и ниво на игра е идеално за вас, така че не забравяйте да спрете, преди члена на вашето семейство да изпитат или усетит умора или скука! Играта е време за удоволствие, посветено на умствено обучение, докато се чувствате добре и комфортно.

Референции
Издание, Ф. (2013). Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства. АМ Психиатрична асоц., 21, 591—643.
Moro V, Facci E, Amato S, Stefanescu G, Gobbetto V, Fontana G, di Francesco V, Gambina G. I disturbi motori nella demenza: Uno strumento per la diagnosi e l’intervento precoci. Boll Epidemiol Naz 2020; 1(2):22—31.